Точно на Бъдни вечер 2011 бяха приютени първите хора без дом. На Алфа курсовете, които се провеждат редовно в Евангелската църква в Горна Оряховица, идваха хора, които изглеждаха добре облечени, държаха се прилично и никой дори и не предполагаше, че те нямат, къде да живеят. По време на дискусиите в малките групи, след като вече всички се бяха опознали, стана ясно, че тези хора живеят на улицата, че нямат достъп до течаща вода, нямат легло, отопление, подслон и т. н. Те разказваха, как са били мамени и как после самите те започват да крадат и лъжат, за да оцеляват. А през студените зимни вечери след като Алфа курсът свършеше, ние ги питахме: „Къде отиваш сега?” и получавахме отговора: „На улицата, аз нямам дом. Добре поне, че сега не е чак толкова студено”. Поглеждахме термометъра и той показваше -5 градуса. Ние се прибирахме в топлите си апартаменти, лягахме в меките си легла, пиехме сгряващ чай, но нощем продължавахме да мислим за тях… Когато научихме, че много от тези млади хора продават телата си на мъже и жени за жълти стотинки или дори без пари, само и само, за да не замръзнат навън, а да бъдат прибрани на топло, ние осъзнахме, че спешно трябва да предприемем нещо.